Dis-moi, dis-moi guerrirai-je
De ce qui est dans mon coeur...
Francis Jammes
Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни
на взбунено море, пияно от несдържната си мощ -
под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,
тук всеки ден е ден без отдих, безсънна - всяка нощ.
Кои са те? - Безименни - и ти безимен между тях
потъваш в жалбите им глъхнали и в грубите им веселби -
и чакаш примирено празника на кървавия смях,
когато и над твоя свят съдбата мрак ще протръби.
И как е странно в грохота на тоя вихър лих,
където всички са един и всеки все пак - сам,
да си припомниш, да пришъпнеш някой плачещ стих
из кротките елегии на Francis Jammes.
22 февруари 1916 г. Към Солун
Обратно към Дебелянов