Чудовище си ти, чудовищно дете
на престъплението и позора,
но дебном тебе са родили те,
далеко и на сатана от взора
родили гнъс и срам! При твоя вид
тях ужас ги превръща в камен зид.
Чудовище за гнъс, обзидано в тъми,
притиснало гърдите на земята
земята те безчувствена кърми
с дванайсетте отрови на змията.
И ти растеш, но не старееш ти
далеч над тебе времето лети.
Чудовище за срам, безименно... И вход,
и път и вход към тебе дали има,
загадка е под тоя небосвод,
нито загатната, нито решима.
Не виждаш лъч, не чуеш звук отвън,
и пак за тях копнееш в тежък сън.
Чудовище си ти, но колко бих желал
при тебе да проникна в тъмнината,
и как сърдечно бих те приласкал,
о жива плът и дух на самотата!
И как блажено ще гориш тогаз,
и как се бих при тебе стоплил аз!Обратно към Яворов