Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови...
Но що си ти Земя ли в някои предели
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм
която днес един - друг утре ще насели
Къде си ти, къде, родино моя
Нима сред тая повилняла сбир
от вълци и кози - на длъж и шир
потирена, чието име е безброя
Не си ли ти на майчиното слово,
що най-напред погали моя слух,
не си ли откровителния дух
на словото, - на битието вечно ново
Но то... но то е в мене, тук, където
ридае миналото - тъмен ек,
и дето бъдащето - зов далек,
нашепва сънищата здрачни на сърцето.
И ти си в мене - ти, родино моя!
И аз те имам радостта е скръб...
Че под неволно бреме вия гръб.
И аз те имам - за да бъда сам в безброя.Обратно към Яворов