Обратно към Гео Милев
Чакай, детко, да обуем
топлите чорапки,
че навън, погледай - падат,
падат, падат капки.
Дъжд вали и вятър вее
непрестанно, всеки час:
скоро, скоро ще пристигне
тук при нас и дядо Мраз.
Дядо Мраз - студен, замръзнал,
и със сняг отрупан цял -
иде дядо Мраз и носи
на гърба голям чувал.
Иде през гори, балкани -
чак от Черното море;
с лед и сняг, и скреж чувалът
му напълнен е добре.
Ще изсипе отвисоко
той чувала си навред -
и ще побелей полето
в сняг и скреж, и лед.
Един ден ще се събудиш
рано, рано сутринта,
през прозореца ще видиш -
побелял навън света.
И снежинки много, много,
хвъркат с лекички крилца,
като бели пеперудки,
като весели деца...
Вятърът сега неспирно
вън реве със страшен глас
и ни казва и повтаря:
"Иде, иде дядо Мраз!"
нагоре 
Събрали се котаците,
писаните и маците
от цялата махла:
мяу... мя...!
Днес има пуйка печена,
на мръвчици насечена -
крак, шийка и крила...
И сладък дъх подушили,
гърлата си отпушили,
събрали се отвред -
и през плет,
и през врата
катерят се, провират се
и гладни - гладно взират се
с разтворени уста.
Но ако пусна кучето,
ще ги научи то
тогаз -
и ще се разбере
добре,
че нашта пуйка печена.
на мръвчици насечена,
е само зарад нас.
нагоре
На разходка из реката
тръгна байно Патарак,
весело с крила запляска
и закряска: "Квак-квак-квак."
А отдолу из водата,
там в съседний вир дълбок,
важно, важно и надменно
гледа господин Рибок.
"Здрасти - казва Патаракът, -
ех, но скрит под таз вода,
ти не знаеш що е въздух,
слънце, радост, свобода!
О, ела при мене горе,
с мене тук заплувай ти,
над водата ти заплувай
и приятел ми бъди."
Господин Рибок изплува
над водата в тоя миг,
глътна въздух - но му стана
зле и той нададе вик:
"Не, не мога тъй да плувам,
въздухът не е за мен;
най-добре е да си бъда
там, където съм роден...:
Свят му се зави, назад се
килна господин Рибок
и отново се цамбурна
пак във своя вир дълбок.
А над него Патаракът
се закиска: "Квак-квак-квак! -
нищо не разбираш, байно...
Гледай ти, какъв глупак!"
нагоре
"Мацо, мацо, де така
ходиш с четири крака?"
- Ходя, ходя в тъмнина,
диря мишки за храна.
Гледам мишленце да хвана -
гладни рожби да нахраня.
"Мацо, мацо, зла си ти!
Слушай - по-добра бъди."
- Не, аз мишките не жаля,
че те гризят кашкавала
и луканките, и хляба...
затуй котка в къщи трябва!
нагоре
Що за хала
завилняла -
вятър, дъжд и сняг!
Вей, завява,
заслепява
ни очите чак!
Малък Сечко,
Сечко-Бечко,
стига се люти!
Не върлувай,
не бушувай -
спри гнева си ти!
Духаш, чукаш
и се пукаш
ала пролетта
пак ще блесне
посред песни,
радост и цветя!
нагоре
В горите, в горите, в горите зелени,
ах, знам -
тъй много цветя има там,
къпинки и дренки, и гъбки червени,
и птички, и песни,
и ягоди пресни -
тъй много, тъй много са там!
Вървете да идем, да идем! Вървете -
Ура!
В зелената хладна гора...
И там до насита цветя вий берете
и черни къпини,
и сладки малини -
в зелената хладна гора!
нагоре
(По Рихард Демел)
- Борко, дай оназ лопата.
- Мамичко, защо?
- Да разровим тук земята.
- Мамичко, защо?
- Тук ще посадим череша.
- Мамичко, защо?
- После ще ядеш череши.
- Мамичко, защо?
- Туй дръвче череши дава.
- Мамичко, защо?
- Их - пък... Как да ти разправя?
Всеки знай защо.
Иде малката Бърборка
- Мамичко, нали
по съм умна аз от Борка,
мамичко, кажи!
Мамичко, нали е Борко
глупав кат теле?
Аз броя до двайсет вече
и знам а, б, в!
- Их, таз малката Бърборка,
Бър-бър... няма край.
Остави на мира Борка!
Все тя много знай.
След неделя ще пристигне
чичо ви Васил
и на вас какво ли, мислиш,
той би подарил?
Заключалки за устата.
нагоре
(По Рихард Демел)
Мара-Мария иска да готви
- няма тиган.
Взе черната плоча на брат си Иван
- ето тиган!
Мара-Мария иска да готви
- няма кокошка!
Взе старата шапка на бате си Гошка
- ето кокошка!
Ето завчас обед за вас.
Заповядайте, моля!
нагоре
Дълбоко, дълбоко в морето,
под сините морски вълни,
там, дето
на всички страни
цъфтят чудновати цветя -
живее там морският дядо
със своята внучка - момиченце младо -
с опашка на риба, със златна уста.
И сутрин, когато изгрява
червеното слънце и пак засияй -
тогава
закусват те двамата с чай,
но не от Китай,
а чай от подморски цветя;
закусват те с чай
и с бели подморски звезди
дълбоко под сините морски води.
Край тяхната маса минава
златопереста рибка и ги поздравява:
"Добрутро-добрутро!", повтаря им тя -
златопереста рибка с червени крилца...
Засега, стига толкоз, деца,
а друг път повече ще ви разправя.
нагоре
Сняг на облаци се дига,
дядо Коледа пристига
в златна хубава шейна
чак от Стара планина.
"Дзън-дзън-дзън!" - звънци звънтят,
в сладък сън децата спят.
Но да знаят той що носи,
ще наскачат голи, боси
и ще дигнат шум безкрай:
"Дай на мене, дядо, дай!
На мен - кукла, на Стоян -
топка или барабан!"
нагоре
Сеното чичо накоси,
след него ний ще го сберем,
на нашта крава у дома
сеното ний ще занесем...
Че нашта крава -
тя ни мляко дава!
Събирай, Миче, туй сено,
в колата го сложи...
"Му! Му!..." - я слушай отдалеч,
как жално кравата мучи.
Ах, нашта крава -
тя мляко ни дава!
нагоре
Ето двама музиканти:
Петко и Стоян;
Петко свири със тръбата,
Стоян думка с барабан.
Цял ден ходят из махлата,
дигат непрестанно шум:
Петко свири: Ду-ду-ду!
Стоян думка: Дум-дум-дум!
нагоре
Кукуригу, петльо!
Утре рано ти,
слънце щом изгрей
радостно запей
и ме разбуди!
Кукуригу, петльо!
Гледай във леглото
да не се успим -
трябва на школото
рано да вървим!
нагоре
Стара майка
Зайка
и наш Заю
Баю
със деца мънички
и другите всички
сиви, бели зайци,
хитри кат китайци -
ах, отде са взели
това прясно зеле?
Виж ги как се трупат:
хрупат, хрупат, хрупат
крехките листенца
и весело махат
с дългите ушенца.
нагоре
Пълна кошница с яйца -
шарени, червени,
сини и зелени.
Вземайте сега, деца,
чукайте без страх!
- Чук! -
И да видим тук
кое от тях
ще излезе най-кораво,
най-здраво -
кое ще бъде пръв юнак -
борак.
"Аз!" - викна синьото яйце,
ала в миг се спука:
с два юмрука
го пречука
зеленото яйце.
Но него пък с един юмрук
- Чук!-
Червеното яйце го смачка,
като играчка...
Браво!
Червеното е най-кораво!
Червеното е пръв юнак,
борак.
нагоре
Имаме си едно куче,
викаме го Караман,
- Караман, Караман! -
Онзи ден се то научи
да играе араван
- арават, араван -
като конче на харман.
А пък нашто е голямо
и се казва Шарко
- Шарко - салтамарко! -
Цял ден си играе само
с магарето Марко
- Марко - паламарко!-
на Шарко другарко.
нагоре
"Бе-ее, бе-е-е! -
овчице черна,
дружке моя верна,
право ми кажи
и не ме лъжи:
имаш ли вълна?" -
пита малък Минчо.
- Имам, господинчо,
цяла къща пълна,
и черна и бяла -
дор до три чувала.
Едина за тате,
другия за мама
третия за бате,
а тебе - няма!
нагоре