Машини,
стомани,
машини
и масло, и пара,
и смрад.
В небето - бетонни комини,
в бордеите - призрачен глад.
Във Мексико златното зърно
изгарят във парни котли.
А роби, с напукани бърни,
събират го нощи и дни.
Гърмят елеватори.
Бодро
мотора
удари
юмрук
на времето
в старата
морда.
Разкъса “магичния кръг”
човека и днеска лети
от волната птица
по-бързо.
Но все пак живота гнети.
Живота без милост ни вързва
крилата със яки въжа,
задушава с отровната плесен
на своята стара ръжда.
И жадния устрем потиска
стоманена каска-небе.
А доле размирно се плиска
човешкото тъмно море.
Напразни лозунги за братството -
живота изправя стена.
Живота - изпечен развратник -
цинично отвръща - Война! -
Война!
А безброя от гладни
Война!
А безцелната смърт
А нашата бликаща младост,
която раздрусва светът
Епоха на дива жестокост,
препускаща лудо напред.
Кипяща, стоманна епоха
пред прага на новия свет
Обратно към Вапцаров