18. 07. 1877 Ражда се в село Байлово в семейството на Йото Варджията. Истинското име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов.18. 07. 1877 Ражда се в село Байлово в семейството на Йото Варджията. Истинското име на Елин Пелин е Димитър Иванов Стоянов.
1890 - 1897 Учи в прогимназия и гимназия в София, Златица, Панагюрище и Сливен. Междувременно е учител в Байлово, създава и вечерно училище за своите връстници.
1895 За пръв път публикува свои разкази: "Мило е отечеството" (в сп. "Войнишка сбирка") и "На майчина гроб" (сп. "Извор").
1897 За пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин (в сп. "Български преглед").
1898 - 1899 Живее в родното си село. Пише първите си зрели разкази: "Ветрената мелница", "Напаст Божия", "Гост", "Изкушение", "Пролетна измама".
1899 Установява се в София. Работи в редакцията на "Търговски вестник", и е във в. "Дневник".
1902 - 1903 Издава сп. "Селска разговорка", където публикува статии, стихотворения и разкази, подписани с псевдонимите Мито и Чер Чемер. Духът на списанието е подчертано народнически.
1903 Министърът на народното просвещение проф. Иван Шишманов го назначава за учител в III софийска прогимназия.
1904 Излиза първата му книга - "Разкази", т. 1.
1905 Заедно с Александър Божинов посещава Италия. Излиза "Пепел от цигарите ми" - сборник от стихотворения и стихотворения в проза.
1908 Назначен е на работа в Народната библиотека. Заедно с Александър Божинов и Александър Балабанов редактира хумористичния вестник "Българан" (1904 - 1909). Започва да редактира и детското хумористично списание "Веселушка" (1908 - 1910).
1909 Редактира заедно с Димо Кьорчев месечното литературно списание "Слънчоглед". Публикува първата си повест - "Нечиста сила". Излиза сборникът му за деца "Златни люлки".
1911 Излиза сборникът "Разкази", т.2.
1915 - 1918 Мобилизиран е като военен писател. През 1917 излиза сборникът му с хумористични разкази и стихотворения "Пижо и Пендо".
1919 Появяват се книгите му "Гори Тилилейски", "Приказки за деца, наредени в стихове" и "Сладкодумна баба", народни приказки.
1920 Включен е в редколегията на списанието за деца "Светулка". Излиза книгата му "Правдата и кривдата", народни приказки.
1921 Заедно с Александър Балабанов и Тодор Боров основава и редактира (до 1924 г.) литературния вестник "Развигор", където печата редица свои разкази.
1922 Излиза втората му повест - "Земя" (в сп. "Пролом").
1926 Става уредник на музея "Иван Вазов", където работи до 1944 г.
1928 Излиза книгата му със стихотворения в проза "Черни рози".
1933 Заедно с Димитър Подвързачов и Пилигрим (Йордан Сливополски) основава и редактира (1933 - 1936) в. "Пътека". Излиза романът му "Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе".
1934 Появява се втората част на "Ян Бибиян" - "Ян Бибиян на Луната".
1936 Излизат сборниците разкази "Под манастирската лоза" и "Аз, ти, той".
1940 Избран е за председател на СБП и за член на Българската академия на науките.
03. 12. 1949 Умира в София.
Произвединя:
 |
Гераците |
|
Андрешко |
|
Ветерната мелница |
|
Задушница |
|
Край Воденицата |
|
Мечтатели |
|
На оня свят |
|
Напаст божия |
|
Огледалото на свети Христофор |
|
Отец Сисой |
|
Очите на свети Спиридон |
|
Син |
|
Спасова могила |
|
Чорба от греховете на отец Никодим |
Към Български автори 