В неделя вечер. Сватбата е на свършване. Побащима и помайчима повеждат младоженците за към брачната стая. Гостите се струпват наоколо и запречват пътя на младоженците.
Хор
Чемшир порти притворени
стар побащим ще отвори,
помайчима да затвори -
щом с погледи оборени
влезе двойката отбрана,
влезе - чак за дозарана.
Дето има за сбъдване,
нека да се сбъдне тамо -
да завършат двама само
божието отсъдване
днес тъй както и отколя,
по обичай и по воля!
Мъже
Разстъпете се отсам,
разстъпете се оттатък -
ето го часът благатък,
цял ден чаканий едвам.
Всякой го от нази знай,
всякой го от нази минал -
че се бави е проклинал,
а дошел - че няма край.
Не пречете на това
дето има тук да стане -
и в милувки и в стенане,
и в мълвеж и без мълва.
Во което той се вий,
во което тя се кърши -
воля божия се върши -
и от хора се не крий!
То скрепено е с любов,
и предяла означава,
че живот един престава
и започва други, нов.
Моми
Време има - нощ голяма.
О, не бързайте така!
Момци
Хванали ръка в ръка, -
те са дето бързат двама!
Мъже
Дето любят и ги любят,
с времето си не играят.
Време само тия губят,
що цената му не знаят!
Моми
На другарки от венеца
момко грабна цвят най-росен,
но завяхна ще венеца -
момку на челото носен.
Тя венец е хубавила -
о, не я от нас делете
от другарки дружка мила,
от венеца росно цвете!
Жени
Росен ли само цвят хубавее
Или моминство радост е само
Радост и хубост двойно пo грее
момку на сърце, момку до рамо!
Росно ливаде е за коситба -
и без коситба вехне сиротно…
Двойна е радост подир женитба
зарад живели в младост самотно!
Хор
Мълчаливи и свенливи
чакат нашта воля двама, -
и свекърва до тях първа,
и момина на чест мама.
Ред сдвоете, отстъпете!
Ако е за тежки дари -
свекър дава и придава
момин баща стари.
Баща
Обещал съм дар и дал съм,
ето го на вас в ръцете.
Бог да дава и придава
на живота даровете.
Свекър
Исках дари, свата стари
даде - ето го до сина!
Бог да дава и придава
нова дара догодина -
дара нова мен обнова
мъжка рожба син от сина!
Стари
От земя родени, ний орем земята
и в недрата нейни сеем плодно семе
майка на живота, тя го с обич свята
къта и твори го до за рожба време.
А роди ли - с рожба на света се хвали,
радостна го милва все на златни скути,
радва се, че вижда как и друг го гали,
и му шепне мили думи ней нечути.
Слънце рожба гали… Хубавей и зрее
за живот - в живота за чест отредена
в божията воля туй, което крее
и вехне, да дойде нему тя на смена.
Зрей и хубавее в зной на жалба жива
и честта си в мъка на душата чака
момата при майка, на слънцето нива -
нивата за сърпа - мома за юнака!
Рожби на земята, честта на земята
тука, през живота, тя е чест и наша!
Тия, що живеят в труд и обич свята -
щастието тям им носи пълна чаша!
Моми
Вит се вие от Балкана,
а Росица от полето;
вият се досред път - дето
кръст Росици Вит прехвана.
Кръст прехвана и се слея
дружно с нея да се леят,
насаме да не копнеят,
тя за него, той за нея.
Пролетем да не лудуват,
да не съхнат лятна пора -
от сеитби и от хора
зли навети да не чуват.
Вит се вие от Балкана,
а Росица от полето;
туй, що искаше сърцето,
то за обща радост стана!
Жени
Влизай с нова чест в живота,
момне, и недей се вайка
женска чест - да бъде майка -
най-висока чест в живота.
Ти си извор - момко жадник!
В самотия извор гине, -
покрай извор ли да мине
и отмине в зноя жадник
Извор щастие познава -
жадник стан кога привие
и от него се напие,
и му благостта познава.
Едно щасте друго сбира;
две - за рожбата на трето,
две - за рожба на сърцето
двете то в едно събира.
Нов живот се с него почва, -
да е бистър, без утайка!
Женска чест - да бъде майка
а от майка свят се почва!
Мъже
В тайна свят започва
да живей на ява -
слънце го огрява
и на път насочва
към целта му права
в пътя предуречен -
вечно в пътя вечен,
тям и нам за слава!
Кум
Не за мен си тука пея,
а за него и за нея -
стига вече, престанете
и да минат път сторете!
Вече си нощта отива.
Виж, чело им пот облива,
и от свян и от умора, -
разберете вече, хора!
Майка
Сбогом, дъще, от род и роднини!
Свършиха се момини години,
и живота се при нази свърши -
плод от вейка родна се откърши.
Своя чест от наша те отдвоя,
заживей ти в нея, щерко моя,
и носи я с божия подмога -
че я зе от волята на бога.
Дано младост в нея не заглъхне,
дано в грижи хубост не изсъхне
и в живота майчиното бреме
да не скърши радостта ти с време.
Плод расте - за цвят се възнадява,
цвят цъфти - за зърно прецъфтява,
зърното зърни - да бъде брано,
и за плод отново пак посяно.
Плод и цвят и зърно се не губи -
че едното в другото се люби
и едно се в другото очаква
тъй на свят живота не пресяква.
Плод от родна вейка се откърши -
свой живот и своя чест да върши,
и в това, което го очаква,
майка го блажи - а не оплаква!
Баща
Во чужда къща, щерко моя,
отиваш - направи я своя
дан на живота в нея дай -
обичай, чедо, и страдай!
Другаря, който бог ти дава,
дели ти с него чест и слава,
той теб, ти нему щасте дай -
обичай, рожбо, и страдай!
Които с майка ти ни сбраха,
те свят завет ни завещаха,
и него ти от нази знай -
обичай, чедо, и страдай!
Живота обичта го дава,
страданието укрепява
и с благолепие венчай -
обичай, рожбо, и страдай!
Гайдар
На безчетни сватби свирил,
по хора ручило вирил,
по трапези и засевки
и по момини запевки -
Хор
Тука хеппа! Тамо хайда! -
всичко все по мойта гайда!
Гайдар
Три дни как ручило вия,
три дни стана както свиря,
и дотука я докарах -
смях се, плаках и се карах -
Хор
Тука хеппа! Тамо хайда! -
всичко все по мойта гайда!
Гайдар
Сватбата се свърши вече,
кой що имаше изрече,
веселба и врява спира -
всеки нека се прибира -
Хор
Тука хеппа! Тамо хайда! -
всичко все по мойта гайда!
Гайдар
Хайдете подир гайдаря -
път пред него се разтваря,
пътя води през чардака,
дето ми късметя чака -
Хор
Тука хеппа! Тамо хайда! -
дето може и без гайда!
Тъпанар
Изгайдари си гайдаря
и пискуня му изписка,
следом иде тъпанаря.
Хей, недейте се притиска!
Тъпан е живот човешки -
сам човек му е тотмака
удряй тъпана пилешки
и не питай що те чака!
Думба-лумба, тамка-тумка!
На живота от хорото
тъпан тумка, гайда свири
който си му знай доброто,
той върви по техни дири.
От зори та до вечеря,
от неделя до година -
с тъпан време се измеря
ден по деня до амина.
Думба-лумба, тамка-тумка!
И веднаж в живота само
той е тих, като одумка
дето най е силен - тамо
най се слабо чуй да думка.
То е дето сватба става,
и с наздравици и песни
на версия го опява
свесния наред с несвесни.
Думба-лумба, тамка-тумка!
И неврели ни кипели
му езика шокалкави -
и на праг на радост, спрели,
младоженците да бави!
Силно движение. Тласкат младоженците напред. Обща врява.
- Дръжте! Пущайте! Оттука!
Хей, недейте се притиска!
Стойте, тъпана пропука!…
Гайдата изписка!…
Тъй си му е ред -
тъй и става.
Глъч и врява
проглуши!…
Запуши
ти уши!
Затворете! Подлостете!
И по село из тъма
хайде всякой у дома.
Нека, нека
ощ!
Лека
нощ!
Обратно към Пенчо Славейков