Български автори

Пенчо Славейков

Роден на 27.04. 1866 в Трявна; осмото дете на Петко Славейков

1873-75 - учи в тревненското училище

1876 - учи в Стара Загора

1878 - 1884 - учи последователно в Сливен, Велико Търново, София и Пловдив

1884, 24. 01. - замръзва на леда на Марица след продължително пързаляне с кънки; безрезултатно лечение в Пловдив, София, Виена, Париж, Лайпциг, Берлин

1892 - заминава за Лайпциг с държавна стипендия; следва философия - слуша лекции по психология, етика и история на философията при В. Вунд, по естетика и история на новата философия при Й. Фолкелт, по история на немската литература при Е. Шопенхауер, по славянска диалектология при А. Лескин; става председател на Българското студентско академично дружество и член на Лайпцигското литературно дружество

1888 - "Момини сълзи", стихосбирка

1892-1910 - създател и редактор на сп. "Мисъл"

1896 - "Епически песни", книга първа

1898 - завръща се в София, назначен е в Народната библиотека;

"Блянове" Епически песни. Книга втора

1901 - поддиректор на Народната библиотека

1907 - "Сън за щастие"

"Епически песни" (книгата обединява "Епически песни" и "Блянове")

1908-1909 - директор на Народния театър

1910 - "На Острова на блажените", антология

1909-1911 - директор на Народната библиотека

1911 - "Немски поети. Отбор песни и характеристики на поетите"

"Кървава песен". ч. 1

"Кървава песен". ч. 2

1911, 24. 08. - напуска България

1912, 12.05. - умира в Брунате, Италия 

 

Произведения:

Баща ми в мен
Бойко
Во стаичката пръска аромат
Епиталмии
Луд гидия
Може би моя
На гроба ми изникна щат цветя
Неразделни
Олаф ван Гелдерн
Плакала е горчиво нощта
Поет
Псалом на поета
Ралица
Самотен гроб в самотен кът
Спи езерото; белостволи буки
Сърце на сърцата
Цис мол
Чумави

Към Български автори