псевд. на Христо Измирлиев
29.IХ.1898 - ражда се в Кукуш, в семейството на сладкар, член на основаната от Г. Делчев Македонска революционна организация.
1904-1911 - учи последователно в Кукуш, София и отново в Кукуш.
1913 - след опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война семейството му се преселва в София. Записва се в Техническото училище, същевременно работи и публикува хумористични творби във в. "К\'во да е". Сътрудничи и на списанията "Българан", "Барабан", "Художествена седмица" (от 1916).
1917 - постъпва във Военното училище, където става инициатор на протести срещу училищните норми. Съвместно с група младежи организира и редактира литературно-хумористичното списание "Смях и сълзи".
1918 - записва се в Юридическия факултет. Поради тежкото си материално положение работи като писар, ревизор, репортер, измервач в дъскорезница, касиер и др.
1918-1922 - редактор в "Българан". Сътрудничи на хумористичните списания "Сатър" и "Червен смях", на в. "Народна армия" и сп. "Младеж", на литературната притурка на "Работнически вестник".
1922 - заедно с брат си Тома Измирлиев започва издаването на хумористичното списание "Мскарад".
1922 - излиза стихосбирката му "Да бъде ден!".
18.VI.1923 - умира от туберкулоза в София.
Произведения:
![]() |
Да бъде ден |
![]() |
Зимни вечери |
![]() |
Приказка за стълбата |
![]() |
Как ще си умра млад и зелен |