9.11.1880 Роден в село Жеравна, Сливенско
1897 Семейството се преселва в Добруджа, село Чифуткьой (сега Йовково).
1900 Завършва I Софийска мъжка гимназия. Веднага след това става учител на село.
1902 За пръв път е отпечатана творба на Йовков - стихотворението "Под тежкия кръст" - във в. "Съзнание".
1902-1903 Отбива военната си служба в Школата за запасни подпоручици в Княжево.
1903 Записва се студент по право в Софийския университет, но е принуден да напусне по финансови причини след смъртта на баща си. Оттук нататък в продължение на осем години ще бъде учител в различни добруджански села.
1912 Взема участие в Балканската война като командир на рота.
1913 Участва в Междусъюзническата война. Ранен на фронта, награден с орден за храброст. В периодичния печат започват да се появяват първите му военни разкази.
1916-1917 През Първата световна война е офицер на гръцката граница. Публикувана е първата му книга, "Разкази", т.1. След ласкави отзиви в критиката получава и наградата "Иван Вазов" от Академията на науките.
1917 Излизат "Разкази", т.2.
1920 Появява се повестта "Жетварят". Йовков е назначен чиновник в българското посолство в Букурещ. Тук той живее и работи през следващите седем години.
1926 Публикува сборника с разкази "Последна радост", по-късно преименуван "Песента на колелетата".
1927 Излиза цикълът "Старопланински легенди".
1928 Публикува "Вечери в Антимовския хан".
1929 За цялостното си творческо присъствие до този момент става носител на голямата Кирило-Методиевска награда от фонда "Берлинов" към Академията на науките.
1930 Публикува драмата "Албена".
1931 Излизат драмата "Боряна" и "Разкази", т.3.
1934 Отпечатан е единственият му завършен роман "Чифликът край границата"
1935 Излиза сборникът с разкази "Женско сърце".
15.10.1937 Умира в Католическата болница в Пловдив
Произведения:
Те победиха | |
Земляци | |
Вечери в Антимовския хан | |
Другоселец | |
Шибил | |
Албена | |
Божура | |
Вълкадин говори с бога | |
Индже | |
Песента на колелетата | |
По жицата | |
Последна радост | |
Серафим | |
Юнашки глави |